Социологията като наука

Названието социология произхожда от латински – socius, което значи обществен; от древногръцкият λόγος, което е мисъл, наука и причина. Като цяло социологията изучава закономерности по развитие и създаване на системи, групи и общности, създаване на личности в рамките на общество и общественост, както и специфика на обществото.

Социологията е свързана и с процеси за развитите на индивидите, като част от на асоциации, институции и групи. Тя залага на количествени методи и качествени подходи, статистическа данни и тяхната обработка. Изследванията, които прави социологията се използват след това в реклама, маркетинг, политика, образование, здравеопазване и други.

Историята на социологията е свързана – самата дисциплина е свързана с мислене по социалното и анализиране на философията. Всичко това се заражда във времето на Платон.

За първи път наречието за социология се използва в 1780 г. Негов откривател е Еманюел Жозеф Сийе, който публикува ръкопис за философското мислене и социалната реалност.

За „баща на социологията“ се приема Конт. Негово дело е и концепцията за strukturata na функционализма.

Позитивно мислене и антипозитивни възгледи в социологията – Огюст Конт, еманципира социологията и я отделя от философията. По-късно за реакцията и позитивизма Емил Дюркем, взема контрол, а Маркс заменя позитивизма с анализа на критиката.

Епистемология/онтология – това е дисциплината, където се набляга на научни доводи на база множество тълкувания по различните въпроси. Възникват и известни противоречия, които поставят ясни правила за обективност, субективност, прагматизъм, интерсубективността и теория на база изследванията.